Защо за теб не се разплаках?
Защо дори не ме боли?
Можеби, защото сърцето ми във него е останало,
за него са били и всичките сълзи...
Защо за него страдах?
Защо за него мислех винаги почти?
Защо към него винаги отивах,
макар да знаех колко още има да боли?
Сега стоя безчувствена и празна,
неадекватно гледам и мълча...
Вярвам, че ще дойде ден,
във който пак за някой като него ще мога да тъжа...