Aug 30, 2021, 12:35 AM

Ти няма да си тръгнеш през септември

  Poetry
854 6 7

Ти няма да си тръгнеш през септември -
ще идваш като шепот със дъжда,
след август хризантемите разцъфват,
дори да ги покрие ранен сняг.
Не ми тежи ни охрата в гората,
ни гниещия мирис на листа -
акордите на краткото ми лято,
трептят във златно даже есента,
когато август бавно се облича
във вълнена фланела за нощта.
Изпращам само прелетните птици,
а ти ми носиш слънчеви листа. 

 

Ти няма да си тръгнеш през септември...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...