Ти помниш ли? Потънахме в очите
и казахме си всичко ний без глас.
Разтърсващата тръпка на душите
в оковите на болка – ти и аз…
Ти помниш ли не знам, но помня всичко.
Изгарящи искри прибрах ги в мен.
Ще кажеш ти, че пиша стих лиричен.
Не пиша аз – сърцето, всеки ден.
Не ми отнемай тръпката красива!
Животът ми е драма не една…
А този поглед той ми дава сила,
когато по неравен път вървя.