Ти само пожелай.
Желаното предчувствие за край
ще легне там, където му постелят,
април ще е. Дъждовно. И неделя,
и ще сънува люляци през май.
Ще донесат коливо и кравай,
по някаква неписана повеля,
брашното в него трижди ще премелят –
да не възкръсна някак си. Комай.
И те са хора, нека припечелят
оплакващите. Всичко им раздай.
А думите заклех да не споделя
побърканият вятър. Пожелай,
и ще се върна... Ад да ни разделя
е все едно... Ти само пожелай...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
