May 8, 2008, 3:47 PM

Ти си...

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Ти си първото нещо, което очите
срещат, щом дойде сънят.
Ти си първото нещо, което в мечтите
се ражда наред със деня.

Ти си преди всяка мисъл,
толкова истински в мен.
В сърцето с мастило подписал.
Далечен, ала не съвсем.

Висока пред мен планината.
Отатък, зная, си ти.
А има ли сила душата
с мен през болка да върви?

Ще бъдеш ли там на завоя
с вода и търсещи ръце.
Ще искаш ли да бъда твоя
с мастилен подпис в твоето сърце?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...