Ти си
Вървях по пътеката на ада
и минах през всичките му кръга.
Но като тебе друга не видях.
Молех се, врекох се на друга,
но за тебе всяка нощ мечтах.
Ти си това, от което имам нужда,
ти си моят въздух и живата вода.
Ти си тази, която любовта в мен събужда,
ти си моята пътеводна светлина.
Обичах те преди, обичам те и сега,
ти ми даваш сили да живея.
Като тебе, мила, друга няма на света
и в момента за тебе аз ще пея.
Ти си като есенно кокиче
и слънцето, греещо над мен.
Ти си просто моето момиче,
с мен споделящо своя ден.
Благодарен съм, че те има,
защото без теб не бих живял.
От теб никога не ще замина,
по-скоро бих умрял.
© Дамян Атанасов All rights reserved.
