Ти си болка невъзможна
Погледни ме във очите
и направо ми кажи:
спираш ли за мен лъжите?
Казвай го и отрежи!
Стига с мен да се измиваш.
Стига думи на ангро.
Престани да се надсмиваш,
да играеш на танго.
Ще ми тровиш ли душата
с твойте приказки навред?
Ще престанеш ли с лъжата,
че съм твоя враг заклет?
Погледни се в огледало,
виж и образа си блед.
Как ти времето е дало
на сърце да имаш лед?
Твойта хубост е нищожна -
нямаш корен, нито - цвят.
С теб любов е невъзможна -
ти не си от този свят.
Ти си болката сърдечна.
Ти си шита на верев.
С теб раздялата е вечна.
Любовта е само рев.
© Никола Апостолов All rights reserved.
