ТИ СИ МИ КРЪСТЪТ...
Ти си ми кръстът.
Аз твоето –тежко разпятие.
Притискам те.После ти ме
отхвърляш...Трудно понасям
смисъла,че трябва да съм със
тебе.
Ти си ми солта .И отровата.
Понякога си слагам във хляба.
После в чашата…
И коленича молитвено,да изплача
всичко - с което напук се
разминах.
Но те обичам.Обичам ръцете ти,
да ме прегръщат... И те мразя,
как само те мразя...
Да ме изпиваш на глътки
и доволен после да ме изплюваш.
Погледни ми стъпките!
Ти все си пред мене...И всичките
ми битки победоносно печелиш.
А аз все още се питам –защо
съм със тебе?...
Горчив е пелинът в моята чаша.
Но аз вдигам тост с теб на разсъмване.
И хвърлям под всичките стари
мостове строшените чаши
от пиянството на очите ми.
Платих си сметките.Длъжна не
съм ти останала.Останаха
тъжните букви
на белия лист,които и до днес
не харесвам у себе си.
Прегърни ме! Искрено! Истински!
Поне веднъж ме обичай!
На свършване. Моля те!
Обичай ме!
Както аз те обичам, Живот
Аз твоето –тежко разпятие.
Притискам те.После ти ме
отхвърляш...Трудно понасям
смисъла,че трябва да съм със
тебе.
Ти си ми солта .И отровата.
Понякога си слагам във хляба.
После в чашата…
И коленича молитвено,да изплача
всичко - с което напук се
разминах.
Но те обичам.Обичам ръцете ти,
да ме прегръщат... И те мразя,
как само те мразя...
Да ме изпиваш на глътки
и доволен после да ме изплюваш.
Погледни ми стъпките!
Ти все си пред мене...И всичките
ми битки победоносно печелиш.
А аз все още се питам –защо
съм със тебе?...
Горчив е пелинът в моята чаша.
Но аз вдигам тост с теб на разсъмване.
И хвърлям под всичките стари
мостове строшените чаши
от пиянството на очите ми.
Платих си сметките.Длъжна не
съм ти останала.Останаха
тъжните букви
на белия лист,които и до днес
не харесвам у себе си.
Прегърни ме! Искрено! Истински!
Поне веднъж ме обичай!
На свършване. Моля те!
Обичай ме!
Както аз те обичам, Живот
© Веска Алексиева All rights reserved.
