ТИ СИ МОЯТА МУЗА
Среднощен час.
Сърцето ми тупти за теб.
И липсват ми ръцете ти,
обхванали със нежност
мойте рамене.
Любовна мъка ме терзае.
Кога ще съмне най-накрая?
За да те стопля в студената
зимна утрин.
Да събудя с целувка сърцето ти
и за нов живот да го поискам.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
