ТИ СИ МОЯТА МУЗА
Среднощен час.
Сърцето ми тупти за теб.
И липсват ми ръцете ти,
обхванали със нежност
мойте рамене.
Любовна мъка ме терзае.
Кога ще съмне най-накрая?
За да те стопля в студената
зимна утрин.
Да събудя с целувка сърцето ти
и за нов живот да го поискам.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
