Ти си отвързана лодка в морето
Знам, че кафето го пиеш горчиво.
Знам, че виното го пиеш - Пелин,
знам, че душата ти бавно убивам,
но знаеш, не можем в общ път да вървим.
Ти си отвързана лодка в морето.
Люшкаш се с вятъра, пориш вълни,
мачта устойчива имаш, където
знаме развяваш от волни мечти.
Аз съм залостена порта, която
няма ни твоята воля, ни твоя кураж,
само при залез по птичето ято
чувства изпращам ти - цял антураж.
Но само със чувства гнездо се не свива,
трябва ти сила, решителност, хъс,
та с тях да прескочиш над бездната сива,
за да можеш да тръгнеш в желания път.
Вятър попътен, моя лодко красива,
но ако някога свиеш платната и ти...
просто спомни си за порта унила.
Спомни си и пътьом край нея мини.
© Росица Петрова All rights reserved.
