Когато се събличаш нощем по халат
и грижите оставяш под черджето,
погалена от лунна светлина и хлад,
се впуска зад врата ти - Ето.
Ти ставаш друга и неузнаваема дори,
и нямаш равна ти по хубостта си
наляво и надясно спуснати коси
прикриват куп следи на младостта ти.
Ти ставаш друга – загадъчна и мила,
когато се във книгите вглъбиш,
струи от теб житейската ти сила
във нощите самотни щом гориш.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
