Ти умееш да обичаш

Времето минава.

И аз оставам.

След него.

Нямам време

да гоня някого,

Камоли времето.

И знам, че ще боли.

Защото аз живея в безвремие.

А ти умееш да обичаш!

Безпътица.

А по нея коли

и красиви жени,

които желаят бъдеще.

А бъдеще няма

сред тези десетилетни руини.

Не съм си заминала още.

Но чаках достатъчно дълго.

А пътят е кратък.

Повече, отколкото можем да понесем.

И следва безпътица,

Отстрани пейки.

По тях - влюбени,

които желаят бъдеще.

А бъдеще няма.

Защото следва безпътица.

По нея - усмивки и безразличие.

И изкуствена нежност

от кротко приличие.