Ти винаги ще бъдеш точно тази...
Ти винаги ще бъдеш точно тази,
която вятърно прилича на видение.
От можене в кръвта ми да нагази
и носене на греховно изцеление.
Ти винаги ще бъдеш точно ти -
една, която аз познавам от съня.
И винаги ще имаш тез очи,
които топлят и ухаят на дъжда.
Ти знаеш ли, че си неповторима,
в способността си да обичаш -
като човек, приятел и любима.
И в смелостта да не отричаш.
И знаеш ли, че искам да го знаеш -
как вятърно разхвърляш всичко в мен,
как живота преобръщаш и го правиш
с нежност. Докосване – като благословен.
Но дали разбираш (отнела ми покоя),
колко много липсва онази свобода
за теб да мисля, сякаш че си моя,
Да пиша. Да ревнувам. Да горя.
© Калоян Борисов All rights reserved.
