Ти знаеш, че отрова е лекарството....
Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли,
душата ми се трови с празнодумие,
защо умът на лудите поети,
се крие зад удобно слабоумие.
Защо като куршуми свирят думите,
разстрелващи любовите измислени,
а този свят не е, не е за умните,
пиши поете смешните си истини.
Ти знаеш, че отрова е лекарството,
и рядко някой луд е преживял,
пиши поете, думи са знахарството,
чул глухият, незрящият, видял.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
