Ти знаеш ли...
Ти знаеш ли...
Ти знаеш ли как боли от любовта,
нима си бил някога раняван?
Ти знаеш ли какво е да не спиш в ноща,
нима някога от самота си бил пленяван?
Знаеш ли какво е да си луд,
заслепен от любов смисъл да не виждаш?
Знаеш ли какво е да си роб,
в окови да се влачиш и вечно да обичаш?
Да търчиш безпирно по пътеки,
да търсиш без представа любовта
да бъдеш рицар без доспехи,
без достойнство просещ, намерил само самота.
Ти знаеш ли какво е мъка?
Ако беше изпитал всичкото това,
щеше да ми подадеш ръка,
щеше да си с мен сега.
Но сърцето ти е камък,
безчувствена е в теб душата,
в нея няма и следа от пламък,
любовта за теб е не позната.
© Мария Амбова All rights reserved.
