Ти знаеш ли какво е самотата?
Ти знаеш ли какво е самотата,
когато влюбен до уши
с надежда гледаш към вратата,
но тишината те души?...
Когато ти вечеряш с Нея,
а моята поделям с самота...
отказва в чашата да ú налея
от сЪлзите ми, че горчат...
Горчат и капят тихо в мрака,
изтичат бисери добри...
Поглеждам, търся аз ръката
сълзИте ми да пресуши...
Когато музика неземна
люлее ме във своя кош,
и искам да съм ти потребна...
да, в този миг съм цял Гаврош...
И залците присядат, драскат,
във гърлото са като лед,
и гарвани навънка кряскат,
по покривите совите - безчет...
Когато искам да танцувам,
без повод, просто ей така...
като артистка се преструвам
на радостна и... в такт летя...
Когато вечерите тъмни
ме уморяват с бавен ход,
и сянка някъде пропъпли...
изтръпва целият живот...
И щом постелята студена
затопля със дъха си аз,
се чувствам малка и сломена...
безспир броя, броя на глас...
Дано не срещаш Самотата.
Дано остане вечен враг.
На твоята душа на прага
да не довява своя хлад.
Пък аз... със нея вече свиквам.
Дори ме топли някой път.
И пръстите ú с обич стискам.
Какво? Не, няма да ме наранят.
© Криси All rights reserved.
