Ти – знак на голото ми рамо
Вървя и сбирам шепи злато,
красиви есенни листа.
Сега е времето, когато,
да кътам трябва, да пестя.
Та зимен вятър засвисти ли,
те да ни топлят заискрили.
От залеза откраднах, жива
жарава. С нас гори и той.
И шатра вдигна – да ни скрива,
луната. От звезди безброй.
Щом почне рано да се мръква -
сърцето ми ще ти е църква.
С перце душата – птица синя,
ще ти рисува небеса.
И преспите ще ни подминат,
и страшни зимите не са.
Ще те обичам... Много... Още,
с напева на щурец среднощен.
А щом април разцъфне тиха,
ще бъда... в спомена за сняг
и в есенните два-три стиха,
ще те обичам. Теб. И пак.
Ти – знак на голото ми рамо,
от злато – есенес събрано.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
