Тиха врява
Пейките, край които минава животът,
не са непременно на главен път...
Те са в малките, в тихите улички,
дето котки на прозорците спят,
дето бавно се стичат минутите
в устието на нечия смърт
и със стон се заражда във утрото
нечий мъничък, крехък живот.
Вечер пълнят се, пълнят се пейките,
крачи с дълги крака суетата
по паветата гърчат се сенките
във безмълвен, язвителен смях.
Тиха врява приветства нощта,
завистливи очи цепят здрача
и разнищват до фибри света,
и боли го света...и нагарча...
Наблюдават мечтите си сринати
малки хора и люпят боклук,
но пък кой ли ще помни без зрители
че съм минала някога тук?
* заглавието е откраднато от една приятелка, с нейно разрешение
© Рада Димова All rights reserved.
