Тихи улици...
ТИХИ УЛИЦИ...
Ще се сещам за теб все по-рядко
и все по-малко ще бъда перфектна.
Ще се разпознавам в градските гълъби,
в цветята, поникнали не на място,
в малките улички,
по които
няма да минеш...
© Радка Миндова All rights reserved.
Jun 3, 2016, 8:00 AM
Comments
Comments
-
Разминаване. Минало свършено.
Плаче спомен в сегашно без грим.
Накъде ли е тръгнало бъдещето?
Към планетата "Да помълчим"
Благодаря за удоволствието! -
Лаконично, но се постига внушение за раздяла.
Един от рядко срещаните добри стихове в свободен стил. -
Editor's choice
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
