Тихи улици...
ТИХИ УЛИЦИ...
Ще се сещам за теб все по-рядко
и все по-малко ще бъда перфектна.
Ще се разпознавам в градските гълъби,
в цветята, поникнали не на място,
в малките улички,
по които
няма да минеш...
© Радка Миндова All rights reserved.
Jun 3, 2016, 8:00 AM
Comments
Comments
-
Разминаване. Минало свършено.
Плаче спомен в сегашно без грим.
Накъде ли е тръгнало бъдещето?
Към планетата "Да помълчим"
Благодаря за удоволствието! -
Лаконично, но се постига внушение за раздяла.
Един от рядко срещаните добри стихове в свободен стил. -
Editor's choice
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
