Тихичко съществувам
Не е лесно да създаваш мелодия,
когато слухът ти не е готов.
Превръщаш се в нещо и някого,
когото сам не би поздравил.
И все пак – на брега стоим далече от мокрото.
Следи не позволяваме да ни докосват.
Но ти докосвай ме и знай, че няма да се сърдя.
Нека ръцете ми треперят от твоя зов щом чуя,
чакаща и утешена, че си се сетил за мен.
И пак ще чакам, защото аз си въобразявам.
На брега ненамокрена също стоя.
Май можех да плувам, но това е лъжа.
Измислица и фантазия танцуват в душата ми,
която е моята бална брокатена зала.
И като стени в порутена къща пропуквам се.
Приведена от натиска на живота ням,
защото светлината, която ми дава покрусата,
ми помага да спя и да мога да ям.
© Таня All rights reserved.
