Тихо безвремие плува в очите,
жадни за нови, далечни земи.
На хоризонта угасват свещите,
погледът тъне във гъсти мъгли...
Сига до страстни племенни танци,
голи извивки, кръшни тела,
с палми окичени *бедни диваци*,
носещи горда, корава душа...
После потъва във балните зали,
Анна Каренина, Любовта...
Кротко усмихва се, нежно ме гали
звездната, вечната Светлина.