Jul 22, 2008, 6:40 AM

Тихо безвремие (през времето...)

  Poetry » Other
753 0 8

Тихо безвремие плува в очите,
жадни за нови, далечни земи.
На хоризонта угасват свещите,
погледът тъне във гъсти мъгли...
Сига до страстни племенни танци,
голи извивки, кръшни тела,
с палми окичени *бедни диваци*,
носещи горда, корава душа...
После потъва във балните зали,
Анна Каренина, Любовта...
Кротко усмихва се, нежно ме гали
звездната, вечната Светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...