Тихо... и толкова бяло!

Зън, зън?
Не! Не е така сега...
Снегът пада тихо,

оставяйки бели следи.
Пухчета танцуват глухо,
земята пак се заледи!

На прозореца плахо заставам -
и с поглед снега проследявам...
Но какво? Къде се озовавам?
В един безкраен хоризонт...

Там, сред белия фронт!

Навън всичко кротко мълчи...
а аз продължавам да следя с очи:
вятър леко подухва,
купчинки сняг тихо рухват...
Играта на бели власинки,
с други думи – фини снежинки.