Тихо, любов

Poetry

1.1K 0 0

Тихо, любов. Идвай на пръсти.

Не натискай звънеца. Не викай.

Пред вратата оставяй обувките мръсни

и тихичко влизай.

Тихо, любов. Не ме викай по име.

Не говори. И не ме завивай.

Тихо до мене легни и гушни ме

и тихо заспивай.

Тихо, любов. Тази вечер сме наши.

Нежно по име не ме наричай.

Без балади, обяснения, звънене на чаши.

Тихо. Обичай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0