Тихо, любов

Poetry

1.1K 0 0

Тихо, любов. Идвай на пръсти.

Не натискай звънеца. Не викай.

Пред вратата оставяй обувките мръсни

и тихичко влизай.

Тихо, любов. Не ме викай по име.

Не говори. И не ме завивай.

Тихо до мене легни и гушни ме

и тихо заспивай.

Тихо, любов. Тази вечер сме наши.

Нежно по име не ме наричай.

Без балади, обяснения, звънене на чаши.

Тихо. Обичай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0