Aug 30, 2007, 10:35 PM

Тихо мълвя

Poetry

656 0 6

Трепна пламъчето
и изгасна.
Увисна в мрака миризмата
на горяла свещ.
Зад черен облак
потъна луната,
в прозореца блъсна
вятър зловещ.
Заседна тъмнината
в очите ми,
тишината запуши
ушите ми.
За гърлото
ме стегна самота...
Нямам сили да изкрещя,
само тихо,
тихо мълвя -
ела...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЧАР (Чавдар Кунчев)

копнеж

2007-10-15T01:11:22+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Ласка, самотата е въображаемо състояние на душата...
Душата инак не е самотна... Просто се мисли за такава, когато силно се привърже към някой идеализиран образ...
Ама и аз, на какви философии ме изби...
Поздрави за стиха!

2007-08-31T10:47:09+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжна си. Но пък така пишеш, момиче, че винаги докосваш душата ми.Прекрасна си , Ласка, с обич.

2007-08-31T08:59:57+03:00
Романтик (Христо Костов)

Отново си тъжна, Ласка!!!
Поздрави за чудесния стих!!!

2007-08-31T08:41:27+03:00
Love (Ванина)

Много тъжен стих!
Поздрав Ласка!

2007-08-31T07:56:59+03:00