Jun 24, 2011, 11:42 AM

Тихо пристанище няма

  Poetry » Love
1.6K 0 4

 Тихо пристанище няма.
                       И тих пристан не  можеш да бъдеш.
    Природата ти е такава -
                   наопаки дрехите ти са обърнати.
Да те затворя не мога
                            между думите на устните ми обрулени.
Тъжно е сам да ходиш
                       по разбития пристан на сърцето ми.

                      P.S. Моля те, спри да бягаш от мен -
          разранени са вече нозете ми.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елени Алексиду All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...