Vala (Валентин Кабакчиев)
114 13
Apr 23, 2005, 2:35 PM

Тишина 

  Poetry
824 0 0
Ти заспа смирена и кротка,
под одеялото на хиляди звезди...
Луната нежно те гледа и
със светла диря небето бразди.
Аз съм до теб, любима -
бдя над твоя спокоен сън...
С трепет галя косите ти.
Зората сипва се навън...
Цяла нощ не спах, будувах,
изпивах те с поглед озарен...
Любов моя, слънце мое,
колко много значиш ти за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Random works
: ??:??