Dec 13, 2010, 6:12 PM

Тишина

  Poetry » Love
889 0 1

Тишината е безметежна,

тишината е отчайващо всепроникваща,

тишината е точно същата,

както преди съзиданието...

Само стрелките на часовника

тихо отмерват 

всяка секунда страдание...

Сякаш... стоя в огромна куха кутия,

в която кънти

всяка секунда мълчание...

Сякаш светът е спрял да се върти

и се е превърнал в отрязък

от филмова лента,

запечатал завинаги

самотата и несподелеността

на желанието...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...