Feb 22, 2019, 11:56 PM

Тишина

1K 2 5


Тихо е толкова тихо
чувам само часовника трака
аз не спя и луната е пълна
щом затворя очи те мечтите се връщат
като малки деца ме издърпват
от кревата на моята умора
и със смях те ме водят далече
там на място където живея без болка
и аз тичам след тях да ги стигна
само чувам смеха им и знам че са близо
и е толкова толкова тихо

чувам само часовника трака
аз не спя, аз се гоня с мечтите 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...