Вали ми на раменете тишина
и я дишам чак до задушаване.
Плъзва ми по вените - като отрова на змия
с горчиво-кисел вкус на пристрастяване.
Пристрастена съм с мисъл все да бягам,
и мислено взривявам тихите стени,
дето дишат астматично светлата ми стая.
Нека истински дъжд поне веднъж ме навали.
И ставам бясна, неудържима и вулгарна.
Тоя въздух, застоял от мисли, така тежи.
И всеки път след змийското ми ухапване
позволи ми да поплача и, моля те, Прости!
© Пепп All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
