Dec 17, 2023, 7:20 AM

Тишина

  Poetry » Other
361 0 0

Шумът на тишината ме убива.

Тя пропива моят ум и моите сълзи.

И пак съвсем сама, затворена в кутия, 

усещам тази силна празнота... 

 

Заобиколена от любов и весели сърца, 

а мойто сякаш е сковано в лед непробиваем, айсберг от лъжа. 

 

Кога ли ще намеря аз ключа да се освободя от оковите на своята тъга,

да изляза от оназ килия и да усетя светлина. 

 

Нима не заслужавам дори и мъничка искра?

Може и да вярвам аз в това, но тайно се надявам,

Вселената да ме спаси и с топъл лъч да озари сърцето, което тъне в мрак и глухота. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...