Dec 17, 2023, 7:20 AM

Тишина

  Poetry » Other
372 0 0

Шумът на тишината ме убива.

Тя пропива моят ум и моите сълзи.

И пак съвсем сама, затворена в кутия, 

усещам тази силна празнота... 

 

Заобиколена от любов и весели сърца, 

а мойто сякаш е сковано в лед непробиваем, айсберг от лъжа. 

 

Кога ли ще намеря аз ключа да се освободя от оковите на своята тъга,

да изляза от оназ килия и да усетя светлина. 

 

Нима не заслужавам дори и мъничка искра?

Може и да вярвам аз в това, но тайно се надявам,

Вселената да ме спаси и с топъл лъч да озари сърцето, което тъне в мрак и глухота. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...