rummis (Румяна Славкова)
113 102
Nov 11, 2006, 10:41 AM

Тишина 

  Poetry
547 0 3
Ръцете ти ме парят, Тишина,
синя болка прекосява слепоочието.
И в зениците ми една сърна
оставя боязливо многоточие.

Ръцете ти ме стряскат, Тишина,
метален звън от чувства и дрънчащи
предчувствия за обида и вина...
Дали ще ме отмине твойта чаша!

А вън е зима, вън е белота,
а вън вилнеят ледени въпроси...
И все си мислех - ти си просто само тишина...
Преди - сега не знам какво си...

Сега така ме плашиш, Тишина,
че от боязън даже те обикнах.
Човек и с некрасивите неща
навярно някак си навиква...

И вече си във мене, Тишина.
Не знам красива ли, или поне чаровна.
А исках като бялата сърна
да мога да оставя многоточие.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??