rummis (Румяна Славкова) rummis (Румяна Славкова)
1 115
Nov 11, 2006, 10:41 AM

Тишина

  Poetry
741 0 3
Ръцете ти ме парят, Тишина,
синя болка прекосява слепоочието.
И в зениците ми една сърна
оставя боязливо многоточие.

Ръцете ти ме стряскат, Тишина,
метален звън от чувства и дрънчащи
предчувствия за обида и вина...
Дали ще ме отмине твойта чаша!

А вън е зима, вън е белота,
а вън вилнеят ледени въпроси...
И все си мислех - ти си просто само тишина...
Преди - сега не знам какво си...

Сега така ме плашиш, Тишина,
че от боязън даже те обикнах.
Човек и с некрасивите неща
навярно някак си навиква...

И вече си във мене, Тишина.
Не знам красива ли, или поне чаровна.
А исках като бялата сърна
да мога да оставя многоточие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0