Тишина
Облечен е денят във тишина,
а слънцето искрящо натъжава,
не пее славей в близката гора,
в мълчание звукът се разпилява.
Не носи радост пролетният цвят
и алчен звяр изпива светлината
от погледа, до вчера бил богат
на стария балкан със красотата.
Сега е тихо, феята ми зла
в подземие усмивката затвори,
изглеждат мъртви свежите цветя,
духът ми няма сили да се бори.
На гроб студен прилича мисълта -
затворен е за погледи, но крие
любов, омраза, нечия съдба,
която скоро с прах ще се покрие.
И само тази страшна тишина,
по-гръмка от куршум, ме оглушава.
Мълча и аз - в затворена душа
ни звук, ни цвят простора отразява.
Да, знам - не ме познавате така -
в очите ви съм волна и щастлива...
И слънцето умира през нощта,
със него утре пак ще бъда жива.
а слънцето искрящо натъжава,
не пее славей в близката гора,
в мълчание звукът се разпилява.
Не носи радост пролетният цвят
и алчен звяр изпива светлината
от погледа, до вчера бил богат
на стария балкан със красотата.
Сега е тихо, феята ми зла
в подземие усмивката затвори,
изглеждат мъртви свежите цветя,
духът ми няма сили да се бори.
На гроб студен прилича мисълта -
затворен е за погледи, но крие
любов, омраза, нечия съдба,
която скоро с прах ще се покрие.
И само тази страшна тишина,
по-гръмка от куршум, ме оглушава.
Мълча и аз - в затворена душа
ни звук, ни цвят простора отразява.
Да, знам - не ме познавате така -
в очите ви съм волна и щастлива...
И слънцето умира през нощта,
със него утре пак ще бъда жива.
© Вики All rights reserved.
