Тишина и спокойствие!!!
Утихнаха виковете
за помощ от безсилие.
Замлъкнаха молбите,
отхвърлени със безразличие...
И сменят се сезоните,
а за мен е вечна зима.
Мълчат във мен мечтите,
аз погубих себе си.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Aug 22, 2007, 8:58 AM
Comments
Comments
-
-
-
-
Ти изобщо попита ли ме дали можеш да се погубваш?!?! Не ти разрешавам!!! Прегръщам те нежно, миличка!!! Възроди мечтите си, за да се сбъднат!!! -
Свелито е права...!
Ти нямаш право да погубваш себе си!
Ако не заради друг, то поне заради нас които те обичаме!
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
