Как времето да окова?
Как да го спра да не излита?
Как да те скрия за един безкраен ден?
Как да открадна тази тишина
от твоето дихание пропита?
Как да попия устните ти да са винаги по мен?
Как да лекувам рани
като те докосна с пръсти?
Как да направя от сълзите смях?
Как да те приютя във длани?
Никой да не те потърси.
Как да разцъфнеш като цвете в тях?
© Ивайло Василев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
