Feb 5, 2020, 1:33 PM

Тишина от твоето дихание пропита

  Poetry
862 0 0

Как времето да окова?

Как да го спра да не излита?

Как да те скрия за един безкраен ден?

 

Как да открадна тази тишина

от твоето дихание пропита?

Как да попия устните ти да са винаги по мен?

 

Как да лекувам рани

като те докосна с пръсти?

Как да направя от сълзите смях?

 

Как да те приютя във длани?

Никой да не те потърси.

Как да разцъфнеш като цвете в тях?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...