Тишина ще има там оттатък
Тишина ще има там оттатък
Вече сме през Новата година,
животът тихо си върви...
Няма болка, но и няма радост,
докога така ще продължи.
Наоколо е много тихо...
побеляло е от тишина.
Снегът белее по земята,
бяло е и в моята душа.
Побеляват и коси кафяви,
годините се трупат на гърба.
Но душата си остава млада
и се стреми към пролетта.
Тишина ще има там, оттатък,
във вечността ще продължи.
Сега ми трябват слънце, вятър
и обич да ме съживи...
© Лилия Нейкова All rights reserved.
