Jan 8, 2008, 9:48 AM  

Тишина ще има там оттатък 

  Poetry
695 0 8

Тишина ще има там оттатък


Вече сме през Новата година,
животът тихо си върви...
Няма болка, но и няма радост,
докога така ще продължи.

Наоколо е много тихо...
побеляло е от тишина.
Снегът белее по земята,
бяло е и в моята душа.

Побеляват и коси кафяви,
годините се трупат на гърба.
Но душата си остава млада

и се стреми към пролетта.

Тишина ще има там, оттатък,
във вечността ще продължи.
Сега ми трябват слънце, вятър
и обич да ме съживи...




  
 

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??