Тишина за Бога
ТИШИНА ЗА БОГА
... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама,
и – сякаш кротко тръгва по света,
творението свое да нагледа,
по стъпките Му всяка нощ чета –
да не умра в безпаметна неведа,
без дъх пред хора, птици и цветя,
дори пред котарачето ми – Пухи,
аз своите безмълвици крещя
с надеждата не всички да са глухи,
нима не тръгва глетчер подир вик,
вулкан изригва, ако пукне съчка,
в добрия стар безкраен Атлантик
и айсбергите на стада се гъчкат,
прибира Йерихонския си рог
светът – и с блага радост ни поглежда...
В такава тишина се ражда Бог! –
във всекиго – за обич и надежда.
© Валери Станков All rights reserved.
