Тишината
Тишината си е просто тишина!
Тя изплува над потъващите пясъци...
Тя попива и лъчи, и тъмнина!
Тишината носи в шепите си залци
от претръпнали тела на куртизанки!
И се плъзга по пристиснатите палци
на молитви, през божествени останки...
Тя е извор и проклятие. И жажда!
Тишината не разчита на слова...
Тишината не умира. Тя се ражда.
От жигосаните звуци по плътта!
Тишината е спасителна и морна.
Тя празнува на безмълвни пиршества.
Тя е спорна, както и безспорна...
Тишината си е просто тишина.
© Катя All rights reserved.