Тишината е глуха
Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво.
Вярвахме, тишината е всичко,
щом дори без слова
се разбираме.
Вярвахме, че и това е любовта.
Не усещахме как, нежен убиец,
погребва душата.
Думите след нея увисват ненужни.
Няма мелодия, чуваш каквото ти искаш,
била е измамна.
Бавно поглъща илюзорните чувства
докато осъзнаеш.
Бягство в света на безвремието.
Как споделяш нищото,
като тя е без измерение.
В сапунен балон приковани,
вклинчени заблудени души,
докато всеки за себе си изнамери
пътеката своя през времето.
Тишината и самотата бягства за
самотни души са,
© П Антонова All rights reserved.
