Тишината е повод за обич
ТИШИНАТА Е ПОВОД ЗА ОБИЧ
Времената са трудни и сложни.
А били ли са други – не знам.
Аз не мога скръбта да отложа,
но не искам и шанс да ѝ дам.
И горчилка, и мед сме делили.
Настървени сме влизали в бой.
Сноп – димящи в полето, осили
са ни стягали в черен повой.
Къшей хляб не подадох на скитник –
и мъкна урок ненаучен.
Покрай мене – преситен, ли ситни
гълъбът с инстинкти на куче?
Тишината е повод за обич –
след наболата сутрин слана.
Тя пристяга сърцето ми в обръч –
ти за болката нямаш вина.
С теб се движим в посоки различни.
Моля се – на един кръстопът
да се спрем – уморени и ничии,
край брезички, що притчи шептят.
© Валентина Йотова All rights reserved.
