Титан
Липсват ми сивото, гънките, другото... Непоносимостта ми във гладкото... точи се... И съм подострен, със поглед към лудото. Заблудата - "Чакам те!" - вече просрочи се...
И закарфичвам ти надписа: "Свършено!"... Хора от втора ръка... стигат ми! Моето Аз е отдавна завършено! А боклука, с камион за отпадъци, вдигат го!
© Йордан Ботев All rights reserved.
