Jan 8, 2014, 1:23 PM

Титаниевата пеперуда 

  Poetry
407 0 3

Аз не съм пеперуда като другите.

И през пламъка ще прелетя.

Не желая награда - за заслугите.

Но с живота не ще се простя.

 

Аз не изгарям... А и не умирам.

И съм включил на форсаж.

И набирам височина, без да спирам -

с фигури на висш пилотаж.

 

Аз съм пеперуда - но изцяло титаниева -

с тънки, стреловидни крила.

Не летя бавничко аз - над поляните -

ами светкавично, като стрела.

 

Построен съм по нова технология -

свръхбърз, свръхлек, непознат....

И до стратосферата да стигна ще мога -

или да вляза в самия ад.

 

Да, аз лек съм, и като пеперуда съм -

с корпус, заварен от титан.

Но ще ви направя и тази услуга -

и ще вляза в огъня сам.

 

От метал съм и бил съм във пламъка.

Знам какво ще почувствам там.

Но усещам - че Господ мен пази ме -

само това усещам и знам.

 

Вече знам това - аз имам задача...

И отново ще се върна при вас -

за да ви разкажа за злото и здрача -

преди да дойде и моят час.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??