Титаник
Титаник е душата ми... пътува
във женския ти бурен океан,
сърце от айсберг имала си, чувам -
непотопима обич ще ти дам...
Не ме е страх от бурите житейски,
за щастието купил съм билет –
животът ми е смисълът на рейса,
а другото е вяра и късмет...
Щом времето замръзне от очакване,
а устните ти – скитащи вълни,
ме срещнат ненадейно в мрака
със девет бала нежност призори...
И устремът ми вечен курс насочи,
с мечтата на обречен в теб живот -
и Бог на щурвала дори да скочи,
ще врежа чувства в твоя ледоход...
Ще плавам, подлудил една надежда,
а всеки миг ще иска да ме спре:
и да потъна в синята безбрежност -
от обич е красиво да се мре...
© Михаил Цветански All rights reserved.
