Apr 28, 2011, 9:34 PM

То, Послето

  Poetry » Love
2K 0 10

То, Послето

(по Заготовка)

Знаеш ли, все ми е тая за законите и морала.
Истински ни венчава само Всевишния!
Няма значение кого ти си избрала,
а какво Господ решава - Аллах ли, Буда ли, Кришна ли!

Знаеш ли, все ми е тая колко мъгливо е там.
Километри и дъжд... Врагове и приятели...
Само в стихове ти си Ева, а аз съм Адам...
Само в стихове сме обичащи и мечтатели...

Знаеш ли, все ми е тая, че нещо дължа на другите хора.
Мрежите късам и чупя жиглата на тоя хомот!
Сега те обичам! И хич не ми пука какво ще говорят!
А после, в Отвъдното?! - То, Послето, не е живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....