Jun 7, 2009, 5:38 PM

То - Сърцето

  Poetry » Other
1.1K 0 0

"То - Сърцето" 

 

Защо природата е толкова несправедлива,

не вижда ли, че моето сърце така умира.

То не иска много - стига му и малко,

за да бъде на този свят щастливо.

 

То не иска слава, пари и власт,

а жадува да тръпне онази страст,

която някога там вътре гореше

и то само, ако можеше...

 

Защото забравило е какво е любов и ласка,

а от болка трябва да се прикрива под маска.

В него всичко там почти е изгоряло -

ще мине време и то ще е умряло.

 

07 октомври 2003 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Алексов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...