Точен адрес ( не съвсем по Дефо )
Трънено щастие пусто,
корени няма да пусне,
не потропва със токчета, нито с бастун.
Всички дати откъснати,
като пясък са пръснати,
а часовникът точи по дните ми клюн.
Тежката котва се скъса,
пристани вече не търся,
по вълните се нося без устрем и цел.
В лудост съдбата предрече,
нейде на остров далечен,
да отмери Дефо и за мене парцел.
Толков дълго отричан,
себе си само ще сричам,
няма липси да свиват корема в юмрук.
В къщичка с пясъчен праг,
на соления морски бряг,
ще ми идва на гости понякога Кук.
Ще гледам през цев от бамбук,
как кротко си лягаш при друг,
как устните в тъмното друг ти намира.
И отпуснат на пясъка,
на звездите под блясъка,
морето съня ми с прибой ще бродира.
Няма дори да гадая,
дали съм готов за Рая,
или в Ада проводен, ще стигна злочест.
Този живот терминален,
често е сух и банален,
но смъртта ни е винаги с точен адрес...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
