Точка
Липсата ми няма да е страшна, нито тежка,
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия...
Две усмивки в рамка ще изчезнат от стената.
Цял един живот, а в куфар мога да го свия.
С теб ще разделим поравно само тишината.
Бялото мушкато и без туй не ми вървеше.
Хвърляй. Кой полива сухо бъдеще без корен?
Общо беше утрото, в прегръдките ни спеше.
Ничие ще хвръкне днес през делника отворен.
Другото оставям, че тежи, а нямам сили:
стари мисли, куп надежди, минало ненужно.
Кой би забелязал, че с любов сме го градили -
топъл, тих, тристаен, изложението - южно...
Липсата ми в него няма как да е фатална.
Беше дом. И дом ще бъде, само че различен.
Обич, запетая, скоба - приказка банална.
Точка. И живели дълго... Без да се обичат.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
