Точки за триене
Ти си грешно написан роман.
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб,
многоточия крият сълзите.
Редовете стесняват се в път,
и за края му често се питам.
Въпросителна ляга до мен
и отнема съня ми спокоен.
На върха съм на другия ден,
но върхът е останал без корен.
Много страници водят до теб,
още толкова водят към края.
Щом достигна последния ред
ще напиша една запетая,
ще добавя с червени бои
на сърцето ми пулса забързан
и дори и до смърт да боли
и след края към тебе ще тръгна.
© Деница Гарелова All rights reserved.
