Тогава... (2)
Когато искам да заплача, но е трудно...
(пресъхнали до дъно са очите ми).
Когато искам да се моля, а не чувствам
и думите са бледо отражение.
Когато искам да обичам, а ме свива
болката заседнала в гърдите ми...
Когато искам отведнъж да си замина,
а нямам сили даже да въздишам...
Тогава...
изгубвам се по старите си пътища.
Oт лутане, за да намеря себе си
връщам се на старите албуми,
които ми напомнят, че те има
и някъде в разхвърляните сънища
събирам всяка паднала частица
на всичко преживяно и обичано,
които ми ухаят... на отричане!
... и пак това усещане на сляпост
разнищило до дъното очите ми.
И пак онази болка непонятна
извираща дълбоко от гърдите ми
и тътнещите отражения на стонове
за чувствата обречени на вярност.
Молбите ми едва ли ще помогнат...
... а викове не чу ли, Боже мили!
© Анета All rights reserved.
