Jun 8, 2021, 4:56 PM

тогава

687 0 0

Ще има още слънце

и мъгла.

И шарени балони,

и дечица.

И пухчета тополови,

и сняг.

И весели,

и неми птици.

И дъжд,

по-ситен от роса.

И студ в пазвата,

и думи във очите.

И облаче -

невидима следа

от букличка

в косите на момиче.

И надпис - древен йероглиф

на дялан камък -

котва от забрава.

И кораб призрачен

на Пътя ми побит.

И вятър във платната му.

Тогава…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...