Тогава си спомнете, че ви казах
Звезди и мрак. Блещукаща къделя,
вретенце ми е месецът. Преде,
а който чудесата разпределя,
ще ме намери. Знае и къде.
И тъничката черно-златна прежда,
рисува по тавана ми слова,
а любовта? Звезди брои изглежда
и малко закъснява затова.
Изплитам стих и мракът покорѐн е,
от красотата мъничко боли,
щом кръсти сто звездички. Все на мене,
ще дойде звездоброецът... Нали?
Аз вместо свещ – горяща на перваза,
брокатно-черен сън ще донеса...
Тогава си спомнете, че ви казах –
с любов се сбъдват всички чудеса.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
